Калкулатор спестявания

Кратък отговор

По правилото 50/30/20 от нетната заплата 50% са за нужди, 30% за желания и 20% за спестявания. При нетна заплата 1 200 € това са 240 € на месец, или 2 880 € за година без лихва.

Ориентир, не закон

Процентите са отправна точка. Ако живееш в скъпо жилище или доходът ти е нисък, нуждите често надхвърлят 50%. Тогава спестяваш по-малко, но редовно. Важното е да не се отказваш изцяло.

Първо резерв, после инвестиции

Преди да вложиш пари с риск, е разумно да имаш резерв за непредвидени разходи. Обичайната препоръка е той да покрива няколко месеца от разходите ти и да стои в лесно достъпна сметка.

1Спестяваш „каквото остане“

✗ Превеждаш пари едва накрая на месеца.

✓ Спестяването е първото плащане, не последното: наредѝ превод в деня на заплатата.

2Смесваш резерва и целите

✗ Държиш всичко в една сметка.

✓ Резервът и парите за голяма покупка имат различен срок. Дръж ги отделно.

3Игнорираш инфлацията

✗ Гледаш само номиналната сума.

✓ Ако лихвата е под инфлацията, покупателната сила намалява. При дългосрочни цели гледай сумата в днешни пари.

4Започваш с прекалено висок процент

✗ Заделяш 30% от първия месец и след два месеца се отказваш.

✓ Започни с процент, който можеш да издържиш, и го вдигай постепенно.

5Забравяш годишните разходи

✗ Смяташ нуждите само по месечните сметки.

✓ Застраховки, данъци и ремонти идват веднъж годишно. Раздели ги на 12 и ги включи в нуждите.

Подходящо ли е правилото при всеки доход?

Не винаги. При по-нисък доход или скъпо жилище нуждите често надхвърлят 50%. Тогава реалистичен дял за спестяване може да е 10% или дори 5%. Правилото е ориентир, а не изпит, който се минава или пада.

Включва ли прогнозата лихва?

Само ако въведеш очаквана доходност в „Още опции“. Без нея калкулаторът показва чисто натрупване на внесените суми. Доходността не е гарантирана, а сумата в днешни пари е по-малка заради инфлацията.

Какво се брои за „спестявания“ във формулата 20%?

Всичко, което отделяш за бъдещето: резерв за спешни случаи, дългосрочни цели, инвестиции и погасяване на дългове над минималната вноска. Минималната вноска по заем се брои към нуждите.

Каква заплата да въведа: брутна или нетна?

Разпределението е върху нетната, защото тя е парите, с които реално разполагаш. Ако въведеш брутна, калкулаторът я превръща приблизително в нетна. За точна сума въведи нетната от фиша си.

Какво да правя, ако доходът ми е непостоянен?

Въведи средния си месечен нетен доход за последните 6 до 12 месеца. Спестявай процент от всяко постъпление, а не фиксирана сума. В добрите месеци ще отделяш повече, а в слабите по-малко.

Колко да спестявам, ако не мога да стигна 20%?

Започни с реалистичен процент, дори 5%, и го вдигай с 1–2 процентни пункта на няколко месеца. Редовността е по-важна от размера в началото.

Първо спестявания или първо погасяване на заем?

Зависи от лихвите. Ако имаш потребителски заем с висока лихва, често е по-изгодно да насочиш повече пари към него, защото лихвата по него обикновено е по-висока от тази по спестовна сметка. Все пак остави малък резерв за непредвидени разходи.

Важно

Това е ориентировъчно изчисление, не финансов съвет. Реалната доходност не е гарантирана, а при брутна заплата нетната е приблизителна.